Мастната тъкан не е инертна тъкан. В нея протичат различни процеси, които са свързани с основната ѝ роля – да поддържа енергийната обмяна. Тя е източник на енергия в по-големите периоди между храненията, когато се изчерпи глюкозата. В нея протичат обменни процеси, свързани с разграждане и създаване. Те са известни като липолиза и липогенеза.
Тъй като целта е да се разберат процесите в организма от гледна точка на отслабването, нека се види какво става в тялото през деня.
След вечеря, например около 19:00 ч. и след сън, храносмилателната система през нощта е свършила добра работа.
Сутринта положението е следното. Храната от вечерта е смляна и усвоена. Инсулинът /хормон, тясно свързан с отлагането на мастна тъкан/ е с ниско ниво. Кръвната захар е нормална, поради непрекъснатата ѝ продукция от черния дроб. Когато няма приток на глюкоза, черният дроб я произвежда от запасите си от гликоген.
Когато нивото на инсулина е ниско, почти всичката произведена глюкоза отива за поддържане на мозъка и нервната система. Мозъкът се нуждае от много енергия, основната му храна е глюкозата. Съвсем малка част /по-малка от 20%/ от глюкозата отива за енергия на мускулатурата и други органи.
При ниско инсулиново ниво започва разграждането на мазнините. В кръвната плазма се включват свободни мастни киселини. Те са основен енергиен източник за мускулите.
При нормално хранене и консумиране на храни с въглехидратно съдържание /например фреш от плодове или филийка с конфитюр/, организмът започва да черпи енергия от тях. Но тая енергия идва само от една част от въглехидратния прием. Едновременно с това, започва и образуване на мазнини от частта въглехидрати, която не отива за енергия. Двата процеса са едновременни. Въглехидратите не се ползват най-напред за енергия, а каквото е останало от тях – за изграждане на мастна тъкан. Натрупването на мазнини и осигуряването на енергия от въглехидратите става по едно и също време, естествено, докато притокът им от червата спре.
Ако в организма постъпват малко въглехидрати, както е при повечето диети, в кръвта се увеличава притокът на мастни киселини, които се използват в мускулите и други тъкани за енергия.
Ако се консумира смесена храна, с повече въглехидрати, каквото е обикновеното меню на повечето хора, глюкозата, постъпила от червата, се обработва в черния дроб, като част от нея се превръща в гликоген и се складира в гликогеновите му депа. Тъй като нивото на инсулина тогава е повишено, голяма част от глюкозата се поглъща и от мускулите и мастната тъкан. Тази глюкоза се разпределя по следния начин – една част се окислява, попадналата в мускулите се превръща в гликоген /резервен източник на глюкоза/, а тази в мастната тъкан – в триглицериди, т.е. в нови мазнини.
Директното превръщане на глюкозата в триглицериди в мастната тъкан не е основен начин за отлагане на мазнини. Основно значение има производството на триглицериди от глюкоза в черния дроб. Новообразуваните мазнини, напускат черния дроб и с помощта на ензим се присъединяват към мастната тъкан.
Има два процеса, които протичат в мастната тъкан – липогенеза /създаване/ и липолиза /разграждане/. Когато двата процеса са в равновесие, триглицеридите се запазват като количество – човек нито напълнява, нито отслабва. Ако липогенезата, т.е. създаването на нови мазнини е основен процес, човек напълнява.
За отслабващите е важно липолизата да е доминиращият процес, за да се намали количеството на мастната тъкан.
В процеса на липолиза от мастните клетки се освобождават мастни киселини, които задоволяват енергийните нужди на организма. Пътят на превръщане на триглицеридите в глицерол и мастни киселини е сложен и стъпаловиден, и се осъществява поетапно под влияние на редица ензими.
За да стартира процесът липолиза, трябва да е активиран един ензим, наречен триглицеридлипаза. Той се активира недиректно по сложен механизъм от различни хормони.
Хормоните, които активират разграждането на мазнините са катехоламините, тиреотропния хормон, пролактинът, растежният хормон, глюкагонът, секретинът, глюкокортикоидите, вазопресинът и още няколко.